Музей

      Фондацията започва представянето на измервателни уреди, които са били използвани oт медицинската радиология през миналия век в България. Като средства за измерване са прилагани за дозиметрия на рентгеновото лъчение. Градуирани са в единиците на актуалните за времето си физични величини. Представените експонати са показвани през 2012/2013 година в Националния политехнически музей, а сега са част от постоянна изложба в Националния център по радиобиология и радиационна защита при МЗ.
Първата дузина виртуално представени измервателни уреди имат широк обхват на приложение за определяне на физико-техническите и радиационните характеристики на рентгеновите апарати за лъчелечение (рентгенова терапия) и образна (рентенова) диагностика. През годините са събирани и съхранявани във Физичната лаборатория на бившата столична болница ИСУЛ (сега УБ „Цaрица Йоанна“). Всеки от експонатите е заснет и показан с кратко описание на предназначението му и някои допълнения относно създаването, комплектацията и схемното решение.
Фондацията е отворена за добавянето на факти и отстраняването на неточности по представянето на експонатите от посетителите на този сайт, за което предварително благодари.
В бъдеще представянето ще се разшири с включването на уредби и апарати, технически средства и помагала, прилагани
в миналото в медицинската практика у нас. Хронологично ще бъдат показани значимите открития на радиологичната физика в света, както и портрети и слова за български и чуждестранни физици.

 

      Веднага след откриването на рентгеновите лъчи (1895 г.) започва опитите за тяхната приложимост. Първите съобщения за практическото им прилагане в медицината са още на следващата година. Едновременно с търсене на диагностичните възможности на рентгеновите лъчи се зараждат и лечебните възможности на рентгеновата терапия. В началото регистрацията на лъчението се основава на филмови и химични методи. В този период количествената оценка на въздействието от рентгеновото лъчение е само относно кожата на човека, тъй като и познанинето за радиобиологиния ефект е в начален стадий. До откриването на йонизацията през 1908 година от D. Villard за оценка на дозата се приема еритемната реакция. Представеният през 1902 г. Chromoradiometer се основава на фотохимичното действие на рентгеновите лъчи върху субстанции, които променят цвета си. Скалата на уреда е съотнесена към еритемната реакция. В началото на века йонизационния ток се измерва с електрометрични системи на базата на нишкови електроскопи (Fibre Electroometer, Kustner Dosemeter). Параметър на качеството за рентгеновото лъчение по онова време е дължината на вълната (Spectrometer nach March), като анодното ВН се измерва инвазивно чрез разряда във въздуха (Сферично искрище). С течение на времето точността на измерване в лъчелечението непрекъснато се подобрява – от електронния уред Mecapion (ок. 1934 г.), през еблематичния Universal Dosismeser и Gammameter на Сименс (1955 г.), до еталонния Farmer 2502 (1972 г.). Уредите за индивидуален или общ дозиметричен контрол в медицинската рентгенология са представени от прецизния Kondiometer (1940 г.), както и широката гама от прилаганите масово за контрол на професиналнота облъчване кондензаторни дозиметри (ИКД-писалки). Виртуалното представяне на тази серия от дозиметрични уреди завършва с масово навлезлите в страната след 1970 г. клинични дозиметри с вибриращ кондензатор от типа VA-J-18.